• +359 878 566 537
  • 02/423 21 21

Тънкостите на фонетиката при английския език

Тънкостите на фонетиката при английския език — изображение
Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin

Една от основните трудности при изучаването на всеки нов език е свикването с неговата фонетична система. Какво означава това? Накратко, това са онези разлики между изписване и произнасяне на дадена дума. Английският не прави изключение, но за щастие има нещо наречено фонетична транскрипция, което е отличен помощник на всеки, който първите си крачки в езика. Но нека вървим поред и да се запознаем с някой от тънкостите на фонетиката в английския.

 

Гласни и съгласни

Основата на всеки език е неговата азбука. Английската се състои от 26 букви – 6 гласни и 20 съгласни. С тяхна помощ обаче се предават доста по-голям брой звуци. Нека погледнем малко по-подробно:

  • Гласни
    В английския съществуват така наречените монографи /Monographs/ – гласни, които се състоят от един знак, тоест буква и диграфи /Digraphs/ – съчетание от две букви. 

    • Монографи – това са шесте гласни, с които трябва да бъдете внимателни, защото в зависимост дали са отворена или затворена сричка, променят звученето си:
      • Буква А, а (ей)
        В отворени – [ей] – made
        В затворени  кратко [е] – that
      • Буква E, e (и)
        В отворени – дълго [и:] -be
        В затворени –  кратко [е] – ten
        В края на думата често не се чете
        В началото на думата се чете като [и]
      • Буква I, i (ай)
        В отворени – [ай] – life
        В затворени – [и] – ship
      • Буква O, o (oу)
        В отворени – дълго [у:]
        В ударени затворени – [о]
      • Буква U, u (ю).
        В отворени – [ju:] – blue
        В отворени след j и r – [u:] – June
        В затворени – [ʌ] – sun или – [u] – push
      • Буква Y, y [wai]
        В отворени – [ai] – my
        В затворени и в суфиксите на прилагателни и наречия – [i] – myth
    • Диграфи – те са комбинация от две гласни или гласна и съгласна. Ето някой от най-популярните:
      • AI, AY – чете се [ei] – lay
      • EA – чете се [i:] – leave
      • OI, OY – чете се [Oi] – toy
      • OW – чете се [au] – vow; края на двусложни думи в безударно положение – [ou] – sparrow
      • OU – чете се [au] – out
      • WA – чете се [wO:] ако след него има съгласна (освен R) – want
      • OO – чете се [u:] – moon; чете се [u] пред k – look
      • EE – чете се [i:] – need

 

  • Съгласни
    Както вече казахме те са 20 на брой. С тях обаче се предават повече на брой звуци и, както вече видяхме, някои съгласни участват в комбинация с гласни при образуването на нов звук. Тук ще се спрем само на някои от по-специфичните съгласни в английския и съчетания от съгласни:

    • Специфични съгласни
      • S,s
        [s] Season
        [z] season
      • C,c
        [s] пред i, e, y – cite
        [k] come
      • G,g
        [dʒ] пред i, e, y –  gypsy; има и изключения като get, където се чете [g]
        [g] game
      • Q, q
        [kw] среща предимно в съчетанието QU – quake, quality
      • X, x
        [ks] пред съгласни или в края на думите – six
        [gz] пред ударени гласни – exam
      • W, w
        не се чете в началото на думите пред R – wrong
    • Буквосъчетания от съгласни 
      • Ck
        [k] deck
      • Sh
        [ш] ship
      • Ch
        [ч] change
      • Th
        [ð] поставете езика между зъбите и произнесете българското [з] they
        [θ] поставете езика между зъбите и произнесете българското [c] thanks
      • Ng
        [ŋ], носов звук „н“ и „г“ bang

Фонетична транскрипция

Каквито и специфики да има дадена дума, лесно може да разберете как да я произнасяте правилно използвайки фонетичната й транскрипция. Нужно е само да разгадаете символите, които тя използва, за да обозначи правилното произношение на думите. Ето някой от тях:

  • [ : ]  – удължено произношение на гласните, което в много случаи е смислоразличително за думите
  • [æ] – звучи между българското а и е 
  • [ʌ] – звучи между българското а и ъ 
  • [ə] – звукът ъ 
  • [ɔ] – звукът о 
  • [η] – звукът между н и г една след друга
  • [’] – знак за ударение

Разлики с фонетиката на българския език

Невъзможно е тук да направим пълно сравнение на двете фонетични системи, но ще се постараем да набележим някой от характерните страни на българския език, за да сравним приликите или да подчертаем разликите.

 

  1. Брой букви в азбуката
    • българската се състои от 30 букви, като 6 от тях са гласни, както и в английския 
    • българските съгласни обаче се делят на меки и твърди и по този си признак броят им е 39
    •  ж, ч, ш нямат меко съответствие
  2. Особени букви и буквосъчетания
    • й – е съгласна, която е само мека
    • я [йа, йъ, ьа, ьъ], ю [йу, ьу] и щ [шт] са съчетания от по два звука или знак, че предходната съгласна е мека плюс един звук
    • ь – също съгласна. Това е единствената буква в българския език, която няма звукова стойност. Единствената й функция е да обозначава мекост на предходната съгласна
    • щ – съгласна, комбинация от ш и т
    • в българския има съчетания от звуци, които имат буквено съответствие. Понякога една и съща буква обаче, може да обозначава различно съчетание от звуци в зависимост от позицията й в думата, например:
      • Ю
        й + у – в началото на думата и след гласна – юли
        ь + у – след мека съгласна – пюре
      • Я
        й + а – в началото на думата и след гласна – ягода
        й + ъ – в окончания на глаголни форми – полея
        ь + а – след мека съгласна – лято
        ь + ъ – след мека съгласна – моля

Типове ударения

Както ударението е важна част от езика. В българския например, в зависимост от това дали сричката е ударена или не, гласните имат различно звучене. Какво обаче е важно да знаем за английското ударение:

  • Словесно ударение

Това е ударението в думата и от него зависи произношението й.  

  • Фразово ударение

Както е видно от името му от него зависи интонацията на цялата фраза. Думите върху които пада обикновено се произнасят по-силно и отчетливо. 

  • Логическо ударение

Използва се, за да отдели дадена дума в израз или в изречение.

Със сигурност казаното по-горе не е изчерпателно и само маркира някой основни понятия в английската фонетика. Но пък е напълно достатъчно, за да илюстрира, колко е важно за целия смисъл разбирането както на буквения така и на звуковия състав на думата и разбира се, правилното поставяне на ударенията. В усвояването на всичко това си има тънкости, а и определени техники, които ще ви помогнат да не напрягате излишно гласните си струни. Правилните конфигурации на устните, езика и небцето са част от тайните на английския, които преподавателите в Езикова школа “Омега” ще ви разкриват стъпка по стъпка. А “Съвършенството идва с практиката!” обичат да ни напомнят те ежедневно. Така че не губете повече време и разгледайте предлаганите курсове по английски език.

© 2020 Всички права запазени | Езикова школа Омега

Изработено от Advento.bg