В епохата на готвачите-суперзвезди, все повече и повече започваме да променяме и отношението си към храната. Вече не гледаме на нея само като източник на енергия, а по-скоро като на преживяване, споделяне, култура. Националните ястия са и чудесен начин да опознаеш душевността на един народ, неговите ценности и възприятието му за света. Да не забравяме обаче, че живеем във века на информацията, чието изобилие понякога може да ни вкара в капан. И когато говорим за храна, конкретният пример са някой национални ястия, които всъщност се оказват от съвсем различен “етнически” произход. Затова днес ви каним на едно кратко кулинарно и образователно пътешествие с “Омега”.
Руска салата
Няма българин, или поне от тези родени преди 1990 г., който да не е емоционално свързан с този кулинарен шедьовър. За себе си и до днес нямам обяснение, къде се крие тайната на популярността на тази не особено сложна салата. Но да погледнем историята.
Всъщност, понятието “руска салата” вероятно съществува единство в България. Това е обяснимо, защото в този й вид, в който ние я познаваме, тя идва при нас от Русия. Историята й обаче е малко по-различна.
Родена е в московския ресторант “Ермитаж” през 1860 от френския готвач Люсиен Оливие. Оригиналната рецепта включва месото на два варени фазани, един телешки език, 100 грама черен хайвер, 200 грама маруля, 25 рака, 200 грама дребни кисели краставички, 200 грама маринована соя, 2 пресни краставици, 100 грама каперси, 5 ситно нарязани твърдо сварени яйца. Дресингът е провансалски сос от балсамов оцет, 2 стрити жълтъка и половин литър зехтин.
Тя очевидно придобива голяма популярност, защото има данни и за други нейни разновидности с трюфели, риба и пушена патица. Твърде вероятно е обаче, нейният изобретател да е оставил някоя от съставките или пропорциите й в тайна, за да избегне фалшификациите. В полза на тази теория говори и факта, че когато един от неговите помощници в кухнята “откраднал” рецептата, се оказало, че въпреки това, така и не успял да постигне оригиналния вкус.
В самата Русия обаче, тази салата е позната като “Оливие”, по името на създателя си или просто като френска салата – заради неговата националност.
В годините, особено във времето на двете световни войни, известното ястие претърпяло доста трансформации. Доста от продуктите били заменени с по-достъпни и днес салата се прави с майонеза, варени картофи, грах, моркови, кисели краставички, ябълки, царевица и различни видове колбаси или пилешко месо. Горе-долу в този й вид сме я възприели и ние, като сме сложи своя отпечатък на творчество и сме я нарекли “Руска”.
Френска селска торта
И за да има баланс, сега ще върнем топката обратно от Франция към Русия. Да, защото рецептата на тази торта всъщност е руска.
Историята разказва, че тя е измислена от млад готвач в двора на кралица Елисавета, съпругата на руския император Александър I. Тя не харесвала вкуса на меда, но когато поръчала да приготвят нов десерт, той дали от незнание или от смелост и амбиция да докаже себе си, измисля именно тази медена торта. След като я опитала обаче, тя станала любимо нейно ястие и била приготвяна при всички тържествени поводи в двореца.
Разбира се, тук трябва да споменем, че в основата на този десерт, стоят уникалните блатове, които сами по себе си са като медени бисквити. те едва ли са оригинално изобретение на въпросния готвач, но е факт, че той ги е гарнирал с прекрасен крем, плодове и ядки. А цялата комбинация и до днес е неустоимо изкушения за всеки любител на сладкишите.
Виенско кафе
Ако вече сте погълнали и последната хапка торта, нека завършим разходката с едно ароматно виенско кафе. Според легендата, първообраза на тази ароматна напитка е роден именно във Виена. Негов автор обаче не е изискан барист, който е искал да поглези клиентите си. Бащата на виенското кафе е украинецът Юрий Кулчицкий. През 1660 година той попада в плен на турците и с времето опознава културата и езика им. През 1683 при обсадата на града, той се внедрява в турската войска и помага на съюзническата армия да го освободи. За награда поискал само 300 чувала кафе, които войниците намират в изоставен влак.
Предприемчивият украинец рекламира усилено новата за Европа по това време напитка и открива първото кафене в града. Той обаче осъзнал, че вкусът на кафето, което турците толкова обичали, е малко далечен за тукашните предпочитания. И за да го направи по-привлекателен за виенчани, той добавил захар и мляко.
Днес, оригиналната напитка се приготвя с еспресо и се поднася с бита сметана, а захарта е въпрос на предпочитания и вкус. Факт е обаче, че виенското кафе в съвременният му вид е различно от оригинала и може да бъде намерено навсякъде по света. Затова, ако искате да се насладите на едно такова, не е нужно да ходите непременно до столицата на Австрия.
Какви са всъщност националните ястия и как да си ги поръчаме?
След като развенчахме някой митове, нека разберем и кои са всъщност националните ястия в тези държави.
Русия
Ако попаднете там не пропускайте да опитате популярният борш. Тази супа всъщност е част от кулинарната традиция на много народи в Източна и Централна Европа. В Русия обаче тя е особено популярна и наистина сред най-харесваните ястия. Рецептата включва цвекло, месо и зеле. Ако искате да поръчате обаче имайте предвид, че те я наричат борщ.
- Салата “Оливие” присъства и до днес в новогодишното меню в Русия. Едва ли ще може да опитате нещо близко до оригинала на френския готвач, чието име носи, но ще се докоснете до онзи вкус, който руснаците обожават. Само запомнете правилно името, ако го забравите, поръчайте френска салата и пак ще ви сервират правилното ястие.
- Туршия, която местните наричат Соленя. Могат да я приготвят от почти всички зеленчуци, дори гъби, зеле или ябълки, но най-популярни са краставиците, доматите и чушките. най-често я консумират като мезе за водка, разбира се.
Франция
- Лучена супа – типично френски специалитет. Приготвя се от лук, бульон от говеждо месо, твърдо сирене грюер и крутони. съставките й подсказват, че първоначално е била ястие за бедни хора. Тайната на невероятния й вкус обаче се крие в първоначалното карамелизиране на лука. Soupe à l’oignon – е начинът по който се пише на френски. Дори да не знаете, езика, ако се постараете да го запомните, ще имате един коз, когато разглеждате изискано френско меню и ще поръчате уверено, че няма да сбъркате в избора.
- Рататуй – характерно е за провансалската кухня и представлява смесица от патладжани, тиквички, пиперки, домат, лук, чесън и местни подправки. На френски е известно като ratatouille niçoise и означава означаващо „рататуй от Ница“).
- Шоколадово суфле – Souffler на френски означава духам, надувам, което описва по-скоро технологията му. То заслужа да му посветим повече време, но каквото и да кажем, няма да може да опише този очарователен, вълнуващ, предизвикателен кадифен вкус. Затова просто го опитайте!
Австрия
- Виенски шницел – Wiener Schnitzel, не е точно същото, което ние тук сме свикнали да наричаме с това име. Ако обаче искате да опитате нещо наистина австрийско – не пропускайте да си поръчате това апетитно парче, силно начукано телешко месо, панирано в галета и яйце. Най-често го сервират с божествена картофена салата или местна туршия.
- Бира – на традиционното австрийска ястие, чудесно подхожда и бирата. Трудно ще сбъркате с произношението, защо макар да се пише Bier, се произнася почти по същия начин като на български. Трудност може да изпитате само при избора на марка. Нашият съвет обаче е – не търсете познати вкусове, доверете се на местно пиво, а ако е лично производство на заведението – още по-добре.
А ако искате да научите повече за историята на тези вкусни ястия и напитки или за техните родни държави, най-добре е да заложите на оригиналните източничници. Затова не се колебайте и запчете да учите чужд език в „Омега“. повече за нашите курсове, може да научите тук https://omegals.bg или да ни потърсите на +359 878 566 537 или 02/423 21 21.
Разгледайте още:
