Учените отдавна са установили, че развитието на езиците в различните общности не протича с равномерно и еднакво темпо. Трудно би могло да се определи кой език притежава съвършената фонетична или граматическа структура, а отговорът на въпроса кой език е най-лесен за научаване, е строго субективен. Говорейки за възрастта на езиците обаче, в езикознанието е обособен дял, занимаващ се изцяло с диахронните процеси.
Днес на Земята съществуват над 6000 езика (наречия), но населението използва за активно общуване 1% от тях. Всяка година 10-20 езика изчезват или се видоизменят, затова броят им не е константа. Голяма част от т.нар. мъртви езици са съхранени в древни текстове и до днес продължават да се използват не само от академичната общност, но и в отделни професии, несвързани с лингвистиката (например латински в медицината и юридическите науки).
Официалните езици обаче са много по-малко – едва 95, като в Европейския съюз те са 24. Сред най-говоримите в света са: английски, китайски, хинди и испански.
Друг любопитен факт е, че малцина могат да научат повече от 10 езика, но никога всички говоримо.
Траектория на езиковата еволюция от древността до наши дни
Изучаването на древни езици може да отвори прозорец към миналото. Освен че помагат да научим повече за обществата, от които са създадени, те играят ключова роля и за проследяване на езиковата еволюция на съвременните общности, произход на етносите и исторически събития като масови преселения и други подобни.
Еволюцията и културният напредък са променили и ще продължават да променят нашето езиково наследство. Учените смятат, че думите са измислени от хората преди 150-350 хил. години, но формирането на пълноценни говорими езици се получава преди около 10 хил. години. А колко стар е всеки език, може да се определи само по запазени писмени доказателства, тъй като древните говоримите езици не са оставили физически следи.
Чрез метода на езиковата реконструкция лингвистите проследяват елементи от някой съвременен език обратно към неговите корени. Например може да се реконструират елементи от протоиндоевропейските езици като английски, френски, шведски и португалски.
Титлата за най-стар говорим език си оспорват шумерски, египетски и тамилски, като за първите два има писмени доказателства, а тамил се говори в Индия и Шри Ланка.
За разлика от говоримите, писмените езици са много по-скорошни. Благодарение на иновация като писмеността, до нас са достигнали записи, използвани от различни антични цивилизации. Сред най-ранните са шумерският с клинописното си писмо, египетските йероглифи и древният китайски с оракулското костно писмо. От тях древният китайски език оказва силно влияние върху съвременния мандарин и все още се използва активно.
Старобългарският език заедно със санскрит, латински, гръцки, готски и други древни индоевропейски езици, също е безценен източник на информация при реконструирането на единния индоевропейски праезик.
Връзката между историческите езици и съвременните култури
Езикът е основа на националната и културна идентичност на всеки народ, част от неговото културно наследство. Погрешно е схващането, че влиянието на древните езици се е претопило в отдавна отминали времена, защото наследството им всъщност продължава да резонира в съвременните култури. Това се отчита не само като лексикален отзвук в структурата на говора, но и като принос в разбирането ни за древните цивилизации.
Някои от тях продължават да се говорят, макар и видоизменено, демонстрирайки своето трайно наследство, а други за запазили или разширили своето езиково влияние:
- Много английски думи имат корени, които могат да се проследят до протоиндоевропейския, например mother;
- Шумерският език е в основата на акадския, а той дава началото на арабски и иврит;
- Древноегипетският език оказва силно влияние на коптския, използван все още като литургичен език;
- Санскритът е прераснал в редица съвременни езици в Южна Азия и е източник на много термини в йога, медитация и т.н.;
- Древният китайски и до днес е активно използван в писмената си форма, заемайки значителен дял от източноазиатската култура.
Дори и мъртвите езици като латински, етруски, старобългарски, старогръцки и други подобни, всъщност продължават живота си чрез новите наречия, в чиято основа стоят, макар и претърпявайки значително лингвистично развитие.
Преводът на древни текстове и неговата роля в съвременните научни изследвания
Дешифрирането на древни текстове помага на историците и археолозите за изучаването на културата и историята на древните цивилизации, за да разберат тяхната религия, социална структура и др. Например интригуващ артефакт като Розетския камък осигурява ценна информация за египетската цивилизация чрез направения превод и тълкуване от Жан-Франсоа Шамполион през 1822 г.
Запазените древни писмени паметници върху камък, пергамент, папирус, метал и прочее, са носители на културна памет, но преводите от древните езици са огромно филологическо предизвикателство. Те изискват освен отлично владеене на сходен/производен език, и задълбочени познания за историята, културната традиция и философската система на съответния носител на езика – народ или цивилизация.
Ролята на преводите на древни текстове има не само познавателна, но и приложна стойност в съвременното образование.
Значението на древните езици в съвременното образование
Неслучайно и в България, и по света се отделя голямо внимание на класическото образование в училища и университети. Латинският език например се изучава и в Европа, и по целия свят. В България освен латински, в Националната класическа гимназия основно място в учебната програма заемат и старогръцки и старобългарски език, а специалността „Класическа филология” е въведена в много университети.
Провокирането на интереса към изучаването на древни езици и поддържането му изисква търсенето на нови подходи за успешното им усвояване. По този начин представата за античното наследство ще бъде не само съвкупност от археологически паметници, Тя ще отвори нови хоризонти за проумяването на ценностите, модели за общуване, полезен паралел между общите и специфичните неща в тях и съвременните езици.
Дори обучението в усвояването на чужд език да не е насочено конкретно към древните му форми, изучаването на съвременни езици като английски, френски, немски и др. дават представа за съхранени лингвистични особености от техните праезици. Дублиращи се думи, сходни структури, полезни съпоставки – всички те улесняват ученето на всеки следващ език от съответното семейство. Освен превода, използван като класически похват още от XIX век, в чуждоезичното обучение днес се прилагат и много иновативни техники.
Изучавайки английски или друг чужд език в Езикова школа Omega, вие ще се докоснете до запазени в тях характеристики, идващи от древността. Научете на Omegals.bg как и под каква форма да направите избора си на съвременен чужд език, за да получите нови възможности не само за пътуване и кариера, но и за по-добро разбиране и оценяване на древните култури.
