Въпросът с владеенето на чужди езици и самите езици като цяло вълнува немалко учени и личности векове наред. Твърди се, че Карл Велики е казал „Познаването на чужд език означава, че притежаваш втора душа“.
Американският лингвист Бенджамин Ли Уорф през 1940 година създава теория според която двама души, говорещи различни езици, мислят по различен начин. Негова концепция донякъде съвпада с убежденията на друг американски лингвист Едуард Сапир, от началото на XX век. Така хипотезата според която „езикът определя мисленето“ е известна още като „хипотеза на Сапир – Уорф.
Възраждане на теорията за езика, предопределящ мисленето
В началото тази теория е приета с овации, но славата й бързо отминава и бива определена като абсурдна, въпреки че оказва сериозно въздействие върху развитието на множество дисциплини като етнолингвистика, психолингвистика, обща семантика и други.
В началото на 80-те някои учени се завръщат към твърденията на Уорф. Те провеждат редица проучвания, вдъхновени от неговата теория, като отстраняват крайните й позиции. Така се стига и до масовото убеждение, че езикът неизбежно влияе върху начина по който бива възприет света и отваря нови хоризонти пред тези, които изучават и най-вече говорят чужд език.
Как точно езикът влияе на мисленето?
Например при счупване на ваза един англоговорящ ще каже кой е счупил вазата в случай, че е бил свидетел или извършител на счупването, докато испаноговорящите много вероятно просто ще изтъкнат факта, че вазата се е счупила. Липсата на необходимост да се посочи извършителя, подсказва едно по-различно отношение върху отговорността за определени действия. Според някои учени различното отношение на англосаксонците към едно такова обикновено действие и начинът по-който те подбират думите идва от традицията да бъде наказан всеки, който нарушава правилата, а не толкова от необходимостта да се посочи виновник.
Икономистът Кейт Чен, преподавател в университета в Лос Анджелис, твърди, че поради факта, че китайците нямат точно глаголно време посочващо бъдещето, са склонни да заделят 30% повече в спестявания от хора, говорещи с ясни глаголни форми за бъдещето.
Счита се също така, че деца, говорещи езици, в които има думи от мъжки и женски род, по-бързо си дават сметка от кой пол са, в сравнение с деца, говорещи езици, в които не съществува мъжки и женски род, както е във финландския език например.
Подобно на въпроса за яйцето и кокошката
В същото време надали някой може да отговори еднозначно на въпроса „Дали хората просто не мислят за неща, за които няма думи в техния език или липсата на тези думи се определя от факта, че нямат нужда да мислят за тях?
Така например аборигените в Куинсланд, Австралия, говорещи Гуугу Йимитир, нямат думи като „ляво“, „дясно“, „напред“ и „назад“. Говорещите този диалект дават указания за определено място, използвайки думите „север“, „юг“, „изток“ и „запад“. Така че те никога няма да кажат, че човекът е застанал пред къщата, а на изток от къщата (например).
И още един пример, в българския език, когато говорим за дъжд обикновено прибягваме към прилагателни, за да създадем различни образи на дъжда – слаб, летен, пороен, силен и т.н., докато в холандския език съществуват 11 различни думи за дъжд. Същото е и със снега, но тук по-голямо разнообразие на сняг има в ескимоските диалекти.
Все пак не можем да отречем, че дори и езикът да влияе върху начина на мислене на един народ, племе или общност, на преден план все пак застават техните общи традиции, начин на живот и културни навици.
Прочетете още:
- Кой е най-добрият метод за изучаване на чужд език?
- На каква възраст е най-добре да започнем ученето на чужд език?
- Някои митове за изучаването на чужд език
- Влияе ли езикът, който говорим, върху мисленето ни?
- 10-те най-секси звучащи езици в света
Разгледайте още:
