Езикът не е просто начин да изразим непосредствените си нужди и желания или да опишем някаква ситуация. Той е средство, с което можем да предадем доста по-сложни отношение на дадено действие с действителността, от гледна точка на времето, например. С помощта на различни средства в езика можем да изразим и нашето отношение към някакво действие, събитие или факт. Как става това в английския?
Какво са спомагателните глаголи
Спомагателните глаголи (Auxiliary Verbs) са служебни думи (без самостоятелно лексическо значение), които се използват за образуване на различни глаголни форми.
Те са следвани от друг глагол (самостоятелен) с цел формиране на въпрос, отрицателно изречение, сложно изречение или страдателен залог.
Когато обаче искаме да предадем и някакво отношение на говорещия към действието, използваме модални глаголи. Част от тях са така наречените модално спомагателни глаголи, които предават на основния глагол в изречението някакво допълнително значение на възможност, необходимост, вероятност или желателност.
Точно такива глаголи в английския са Would или Will.
Would или will в условни изречения
Една от най-честите употреби на would и will е в условните наклонения. Каква обаче разликата между двата глагола?
- Употреба на will
Използваме го в образуването на първо условно наклонение, с което изразяваме действия, които са възможни при определени обстоятелства. Will е част от структурата на главното изречение, което изразява резултата или следствието от поставеното условие в подчиненото “If”-изречение. След will основният смислов глагол е в инфинитив.- If I study hard, I will pass the exam.
- Употреба на would
Използваме го в образуването на второ условно наклонение, когато искаме да говорим за възможни, но невероятни бъдещи събития. Тоест, условието поставено в подчиненото изречение не е факт и не изглежда реално изпълнимо от гледна точка на настоящето. Това от своя страна прави събитието описано в главното изречение невъзможно. Структурата на изречението във второ условно наклонение прилича на тази в първо. Има обаче една съществена разлика – вместо will използваме would.- If I won the lottery, I would buy an island.
Хипотетични за миналото ситуации
Такива описваме с трето условно наклонение. Условието отново е зададено в подчиненото “If”-изречение, но то се отнася до невероятна, хипотетична ситуация в миналото. Действието, което ще последва при евентуалното изпълнение на условието е описано в главното изречение. Но тук, за разлика от второ наклонение, се описва наистина невъзможно събитие, защото в момента на изпълнението на действието в миналото, въпросното условие не е било налично. За целта отново използваме would, но след него поставяме have + минало причастие на глагола.
If he had known you were in Paris, he would have visited you.
Непряка реч
Такава използваме, когато искаме да предадем чужди думи, чути или прочетени, или да говорим за нещо, което самите ние сме казали в някакъв момент в миналото. Как се случва трансформирането на пряка в непряка реч чрез изразните средства на английския – като връщате времето в него с едно назад.
Тоест, във всички времена, в чието образуване участва will то се трансформира в would.
| Future Simple: | I will live | Future in the Past: | I would live |
| Future Continuous: | I will be living | Future Continuous in the Past: | I would be living |
| Future Perfect: | I will have lived | Future Perfect in the Past: | I would have lived |
| Future Perfect Continuous: | I will have been living | Future Perfect Continuous in the Past: | I would have been living |
Има още много изрази и ситуации, в които участват would и will, като например образуването на бъдещите времена или изразяването на учтивост. Най-добрият начин да избегнете глупави грешки в употребата им е като се запишете на курс по английски в Езикова школа “Омега”. Защото не е достатъчно просто да прочетете правилата, за да усвоите правилната употреба. Граматиката и лексиката трябва да се упражняват активно, за да преминат от пасивния в активния ви езиков ресурс.
