Търсене
Close this search box.

Подчинително наклонение в английски език (Subjunctive Mood)

Подчинително наклонение в английски език (Subjunctive Mood) — изображение

Наклонението е форма на глагола, която изразява отношение на действието към действителността. Тоест, това е определена модалност на глагола, която се изразява чрез различни негови форми.
Както и в българския наклоненията в английския език са няколко:

  • Изявително наклонение (Indicative Mood)
  • Повелително наклонение (Imperative Mood)
  • Подчинително наклонение (Subjunctive Mood)

Тук е редно да добавим и един четвърти вид – Условно наклонение (Conditional mood), с уточнението, че това е вид подчинително наклонение.

Каква е разликата между подчинително и изявително наклонение (Indicative Mood)

  1. Изявителното наклонение означава действие което е реален факт в настоящето, миналото или бъдещето. Тоест, чрез това наклонение в съответното време, предаваме информация за всякакъв тип дейности и случки. Може да се използва както в съобщителни изречения, за констатация на факт или предаване на информация, така и във въпросителни, за установяване на различни факти от действителността.
    • I saw you yesterday.
    • Has the bus arrived?
  2. Подчинителното наклонение означава, че говорещия разглежда действието не като реален факт, а като предполагаемо, желателно, възможно или невъзможно при определени условия. то може да се използва и като учтив начин за изразяване на желание, молба, препоръка или внушение.
    • It is recommended that you be on time.
    • I wish my mother were here now.

Разликата в условните наклонения

Както вече казахме Условното наклонение е вид подчинително. Накратко, то означава действие, което възможно при определено условие. В английския това условие често се въвежда с “If”. В английския условните наклонения са 4, нека ги разгледаме по-подробно:

  1. Zero conditional (Нулево условно наклонение)
    Употребява се, когато резултатът от условието е винаги истина –  общоизвестен факт или нещо, за което сме сигурни, че ще се случи. Тоест, при това наклонение не ни интересува миналото и бъдещето, а самият резултат, от действието в “If”-клаузата.

    1. If he misses the bus, he is late for work.
    2. Условието се въвежда с “If” или “when” и използваме Present simple tense и в двете части на изречението.
  2. First Conditional (Първо условно наклонение)
    И тук едната част на изречението описва определено условие, спрямо което дадено действие става или не факт. Изреченията в това наклонение са сложни, като главното е изразява резултата от условието, което е зададено с подчиненото изречение.

    Подчиненото изречение се въвежда най-често със съюзите If, Unless, In case.

    Когато става дума за бъдещето или настоящето, в подчиненото /If-изречението/ използваме Present Simple Tense, а в главното можем да използваме всяко едно от групата на Бъдещите времена – Future Simple, Future Continuous, Future Perfect, Future Perfect Continuous.

    • We will be late if we don’t hurry.
    • If we wait here, we’ll be late.
      Когато обаче искаме да изразим не съвсем сигурен резултат от поставеното условие, в главното изречение може да се употреби the Present Conditional с might.
    • I might go to the theatre tonight if I finish my homework.

      Както знаете от урока за First Conditional, наклоненията представят действия, които са възможни при определени условия. Второ условно наклонение, използваме когато говорим искаме да говорим за възможни, но невероятни бъдещи събития.

  3. Second Conditional (Второ условно наклонение)
    Употребяваме го, когато говорим за въображаеми събития или действия и техните резултати. Тоест, за да опишем невъзможни или малко вероятни ситуации от гледна точка на настоящето.

    И тук изречението, което използваме е сложно и съставено от две части – за условието и резултата.

    За задаване на условието използваме ”if”, а след него глагол в Минало просто време. В главното изречение, за да опишем “въображаемият” резултат използваме модален глагол /най-често “would”/ + глагол в инфинитив:

    • If + минало време + , would + инфинитив

If I won the lottery, I would buy a house.
Ако искате да изразите някаква степен на вероятно все пак действието да се случи, вместо може да използвате миналите форми на модалните глаголи can и may – съответно Could и might.
Това наклонение често се използва и за даване на съвет от типа:
If I were you, I would buy that Т-shirt.
Тук е важно да запомните, че се използва “Were”, а употребата на “Was” е допустима само в неформална, разговорна среда.

  1. Third Conditional (Трето условно наклонение)
    Ако във второ наклонение говорим за вероятен резултат от гледна точка на настоящето, то с трето, изразяваме предполагаеми или въображаеми действия, които обаче се отнасят до миналото.
    Образуване:

    • If + минало перфектно време +…, would + have + минало причастие на глагола
    • If he had known you were sick, he would have visited you.

И тук може да замените would с should, could и might в зависимост от това дали давате съвет, или изразявате вероятност. В заключение ще добавим, че двете части на сложното изречение могат да се разменят. Тоест, може да започнете изказването с подчиненото  “If”-изречение, като в този случай то се отделя от главното със запетая. Ако започнете с главното, между него и подчиненото не се поставя запетая. Няма никакво значение как ще подходите, това не променя смисъла.
Овладяването на наклоненията в английския със сигурност ще ви даде много повече свобода, да изразявате различни мисли. Написаното по-горе е само кратко въведение. Ако искате да научите още за употребата, образуването и значението им – потърсете консултация с преподавател на Езикова школа “Омега”.

Изпратете бързо запитване