Кой е най-добрият метод за изучаване на чужд език?

В действителност не съществува метод за изучаване на чужд език, който да превъзхожда останалите. Всеки един метод има своите предимства и недостатъци. Най-точно би било да се каже, че в зависимост от крайните цели, мотивация, познания и личен опит на човек, могат да се подберат отделни техники, които да отговорят максимално добре на неговите нужди.
Задължително условие за постигане на добри резултати независимо от избрания метод и техники за изучаване на чужд език е да се предвиди регулярно и/или интензивно посещение на лекциите. Така всеки един ученик, независимо от възрастта и задълженията си ще има възможност да трупа нови знания, без да забрави вече наученото. Препоръчително е да се предвидят поне два дена седмично за курс, ако се търсят бързи и сигурни крайни резултати.

Кои са основните методи за изучаване на чужд език?

Най-старият, съществуващ от векове е така нареченият класически метод за изучаване на чужд език, който се опира изцяло върху усвояване на граматическите правила и превода.
През 30-те години на миналия век започва да се обръща повече внимание на слушането и говоренето. Вече не се набляга върху богатия речник, правилното построяване на изречението, а по-скоро върху набора на определени изрази и лексика, с които човек може безпроблемно да се справи в дадена ситуация. Тоест обръща се внимание на практичната страна от изучаването на чужд език, без да се търсят перфектни крайни резултати.
Така се зараждат по-модерните методи: директен, аудио-визуален, комуникативен и еклектичен метод.

1. Директен метод

Ученикът се учи да разбира директно смисъла на дадена дума или израз от новия език, без да търси еквиваленти на матерния език, т.е. без директен превод. Задълбочава се способността му да комуникира чрез предаване на информация, без да се търси перфектна граматическа структура и произношение.

Основни характеристики на директния метод

• Разбирането се постига чрез активно взаимодействие на учениците
• Използват се текстове на оригинален език
• Учениците развиват умения не само свързани с чуждия език, но поставяйки основи на стратегия за разбиране.
• Дава се особено значение на определени ситуации и личен опит, които определят и „съдържанието“ на лекциите

2. Аудио-визуалният метод за изучаване на чужди езици

Счита се, че този метод възниква с избухването на Втората световна война, когато нараства нуждата от бърз и сигурен начин за установяване на контакт със съюзниците или неприятеля. Този метод донякъде наподобява директния метод, тъй като обучението се извършва изцяло на целевия чужд език, с тази разлика, че се акцентира върху готови модели от разговорната реч.

Основни характеристики

• Заучават се готови изречения, като се обръща особено внимание на интонацията
• Граматическите пояснения са сведени до минимум
• Запасът от думи следва определена тематика
• Използват се масово аудио-визуални средства
• Вниманието се насочва върху произношението
• Правилните отговори се подават веднага

3. Комуникативен метод

Тук става дума не толкова за метод, а по-скоро за подход за преподаване и изучаване на чужд език. Този подход възниква през 70-те години на миналия век и набляга върху способността на хората да общуват на чужд език. По същество този подход поставя на едно ниво ползването и ученето на езика, т.е ученето не предхожда разговора, вървят заедно

Основни характеристики на комуникативния метод

• Обучението се осъществява чрез ползване на текст от оригиналния език
• Учениците не просто учат чужд език, но заучават стратегия за разбиране на чуждия език.
• Дава се особено значение на личния опит на учениците, като се извеждат ситуации близки до тях, така се определя и съдържанието на самите уроци
• Използването на чуждия език в импровизирани ситуации създава добра възможност за заучаване на езика и извън класната стая, например чрез чат в интернет или общувайки с директен носител на чуждия език.

4. Еклектичен метод

Тук правило №1 е, че методът следва целите и нуждите на ученика, а не обратното. Ползват се различни техники и подходи, за да се комбинират най-подходящите за определен ученик.

Конкретни примери

• Преподавателят предлага разнообразие от писмени и устни упражнения, за да подобри както нивото на познание на чуждия език, така и да подтикне комуникативните способности на учениците.
• Учителят поправя веднага допуснатите грешки, ако целта е правилен изказ. Ако пък се цели предразполагане на учениците към спокойно разговаряне на чуждия език, допуснатите грешки се разглеждат в последствие.
• Учителят се опитва да развие четирите основни езикови способности на ученика – четене, писане, слушане/разбиране и говорене.
• За да се подобри произношението на учениците, учителят провежда устни упражнения при които учениците трябва да повторят казаното от учителя.
• Понякога учителят може да прибегне към директен превод на чуждия език, но само ако познава еднакво добре и двата езика и само, ако това е единственият начин да се обясни смисъла на думата. Обикновено се използва при обяснение на абстрактни понятия.