Немският е роден език за около 98 милиона души по света. Той е най-разпространеният език в Европейският съюз и е официален в няколко държави – Германия, Австрия, Швейцария, Лихтенщайн и Люксембург. По света, буквално на всички континенти, има огромни немскоговорящи общности, а в Италия, Белгия, Франция и Румъния има цели области, в които той е преобладаващ.
Основната причина за популярността на немския език се крие в неговата история. Немският е част от германския клон на индоевропейските езици. За начало на историята му се приема горногерманското изместване на съгласните, при което горногерманските езици се отделят от останалите западногермански езици. Обособените говори стават основа на съвременния немски език. Разпространението на тези говори обхваща огромна територия от Европа, а по-късно немският е езикът на една от най-мощните владетелски династии – Хабсбургите. Много немски писатели, поети и философи са записали имената си със златни букви в историята на световното културно наследство. Ако прибавим към това и доминиращата икономическа и политическа роля на Германия в Европейския съюз в най-новата история на континента, то никак не е чудно, че немският е толкова важен език.
Манталитет и нрави
В исторически план е трудно да се проследи защо и как германците са придобили славата на най-подредената нация в света, но е факт, че те наистина са. Знаете ли, например, че класьорите – онези големи папки за документи, са тъкмо немско изобретение! Всъщност, тук също трябва да уточним, че любовта към реда във всичките му форми е присъща на всички немскоговорящи, не само на жителите на Германия. Ако някога сте попадали в Швейцария или Австрия например, вероятно ви е правило впечатление колко е чисто и красиво наоколо, къщите са заобиколени с подредени градини, хората са приветливи, а автомобилен клаксон може да чуете само в наистина извънредна ситуация. Същото важи и за Германия. А ако никога не сте били в тази част на света горещо ви препоръчваме да се разходите из германската провинция. Изберете малки градчета или села и ви уверяваме, че въпреки липсата на известни забележителности, ще получите истинско удоволствие от разходките си там.
Специфични особености на немския
Дали тази подреденост важи и за немският език? Трудно е да се направи подобен паралел. Все пак, езикът е жива материя и се подчинява на собствени правила. И все пак, “характерът” на една нация вероятно оставя отпечатък и тук. Може би тъкмо такъв пример са онези, често доста дълги, сложни съставни думи, които немците обичат да “произвеждат”. Но за някой от най-типичните примери вече сме писали в предишна статия на тема “Труден ли е немският език”. Тук обаче ще обърнем внимание на част от особеностите на езика, а вие сами може да решите доколко те са проекция на спомената по-горе любов към реда.
Съществителни
Всички съществителни в немския се пишат с главна буква, което е една от главните му специфика. Както и в други езици, за разлика от българския, пълният и краткия член се поставят пред съществителното.
Словоред
Най-характерната особеност на немския словоред е мястото на глагола. Най-общо казано имаме два типа словоред – нормален и обърнат, които имат своите специфики според времето на изречението
- Нормален
– в простите времена – подлог + сказуемо + останалата част от изречението;
– в перфектните времена и за зависими инфинитиви – тук на мястото на сказуемото застава помощния или модалния глагол, а основния отива най-отзад. - Обърнат – тук сказуемото си остава на второ място или на второ и последно за перфектните времена и за зависимите инфинитиви. Подлогът обаче не стои пред,а след него. А обърнатата структура “сказуемо-подлог” се предхожда от останалата част на изречението, най-често това е обекта на изречението. Частта, която застава на първо място може да е с всякаква дължина и да се състои само от една дума или да е цял израз.
- Предлози – съществуват и съюзи като “когато”, “защото”, “за да”, “че” и други, които изискват всички глаголи да бъдат най-накрая.
Отричане
Отричането на немски е двойно. За съществително се използва “kein”, за глагол и прилагателно “nicht”. В зависимост от това, коя част от изречението отрича, словоредът може да се променя така, че да се получат множество различни изречения.
Възвратни местоимения
В немския те са три типа. Ето накратко за тях:
- Възвратното местоимение «sich» като «се; себе си, си»
Има функцията на пряко допълнение в изречението. Въпросите, които могат да се зададат към него са „кого?” и „какво?”.
- Местоимение «sich» в значение на «ми; на мен»
Има функцията на непряко допълнение, но често след него се използва пряко допълнение. Въпросите, които се отнасят към него са „на кого”. - Чисто възвратни немски глаголи
Те се употребяват с възвратната частица «sich», която не се слива с тях и винаги се пише отделно. Тя се пише точно като възвратното местоимение «sich», но на практика има друга функция – тя е неделима част от възвратните глаголи – те не могат да се използват самостоятелно. В инфинитива «sich» заема място преди глагола, а в личните форми стои след него.
Всичко казано дотук е само малка част от спецификите на немския език. Той има още много тайни, които чакат да бъдат разкрити. А верен помощник в това трудно, но и много интересно начинание, може да ви бъде Езикова школа “Омега”. Не се колебайте да ни потърсите и да разберете повече за груповите и индивидуалните ни курсове – присъствено и онлайн.
