Кой е най-трудният език в света

nervous-stressed-female-student-feeling-headache-studying-cafe-min
Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin

Едва ли има еднозначен отговор на този въпрос. Трудността на един език преди всичко зависи от степента му на близост или отдалеченост от родния ни език. И тук не говорим само за близост на лексика и граматика, но и за способността на гласовия ни апарат да възпроизвежда лесно звуци и звукови комбинации. И разбира се, да не забравяме за способността на слуха ни, да различава тези звуци, защото в някой езици, разликата в произнасянето на два близки звука като В и Ф, например, променя значението на думата. 

Днес ще разгледаме няколко езика, които за средностатистическия европеец са познати, но екзотични или направо трудни. Няма да правим опит да ги класираме, защото както казахме, в голяма степен това е субективно. Например, ние като българи и европейци, лесно разбираме руски, но за германците или англичаните, той е напълно чужд.

Баски език – какво трябва да знаем

Това е езикът говорен от баските. Този народ днес обитава Пиренеите в централната част на северна Испания и съседния район на югозападна Франция. В географско отношение, хората, които го говорят живеят в Европа, но езикът им няма нищо общо със семейството на индоевропейските езици. Въпреки че е изцяло заобиколен от такива, учените го наричат “изолиран език”, защото не е свързан с нито един европейски език.
Има различни теории за произхода му, но и до днес няма единно мнение от къде произхожда. Някои учени го свързват с етруския
език, други с африканските езици или кавказките езици и др. Има някакви основания за връзка с иберийския език, но не е ясно дали сходствата се дължат на родство или само на съседство.
Ето и някой от граматичните особености на баския:

  • няма предлози;
  • като цяло липсват и представки, остатъци от които се забелязват в някои статични словосъчетания,но носителите на езика не ги осъзнават като такива;
  • словоредът е подлог-допълнение-сказуемо; 
  • почти всички глаголи се изразяват чрез перифраза (неизменяема част, която носи основното значение + спомагателен глагол).

Китайски, японски, тайландски и други азиатски езици

За европейците тези езици са много различни, а затова и трудни за научаване. Повечето азиатски езици се изписват по твърде различен начин. Китайският и японският например използват така наречените йероглифи. В китайския всеки символ представлява семема или морфема (смислена частица на езика), както и една сричка. Така че писменият език може да бъде определен като морфемо-сричково писмо.
Японската писменост се нарича kanji kana majiribun. Името й означава, че тя се състои от канджи (漢字 kanji, китайски йероглифи) и сричкови букви (仮名 kana). Интересно е, че точно както и при баския, структурата на изречението на японски е подлог–допълнение–сказуемо. Това правило се спазва доста стриктно, защото промяната на словореда всъщност променя значението на фразата. Друга особеност на езика е, че предлозите всъщност стоят след думата. Вероятно затова по-адекватно е да ги наричаме следлози. По отношение на предлозите китайският прилича на японския – те стоят отзад. За разлика от него обаче, при китайския словоредът е свободен, тоест може да следва правилото подлог-сказуемо-допълнение /както е в българския и в повечето европейски езици/ или частите на изречението да са подредени различно, без това да се отрази на смисъла.
Китайският е аналитичен език, тоест в него няма спрежение, наклонение и окончания. Една от особеностите на китайската граматика е наличието на една-единствена граматическа форма за всяка дума, поради което и пълната липса на глаголни времена, залог, членуване, род и число. Как ви се струва, дали е лесно да бъде научен?

Езика на Тайланд се нарича тайски. Той е съставен от 44 букви, които обаче са писмен знак за съгласни букви. Гласните пък се отбелязват чрез диакритики под, над или отстрани на буквата. Тайският език попада в графата на така наречените тонални езици. Затова освен диакритики за гласните звукове има и такива, отбелязващи тона на сричката. писмеността върви като на български от ляво на дясно, но няма интервал-разграничител между думите. Там където се появи интервал, всъщност означава край на изречението.
С няколко любопитни факта ще включим тук и корейският, който стана особено популярен в европа последните 10 години.
Той принадлежи към алтайските езици, сред които са и турски, монголски и японски. И в него има много заемки от китайски, а азбуката се нарича
Хунминджонгъм. Да, тук говорим тъкмо за азбука, а не за йероглифи. Тя се състои от 40 букви като с 21 се означават гласните, а с 19 съгласните звуци. Словоредът на корейския език е подлог-допълнение-сказуемо. Той обаче не е строго определен. Освен сказуемото, което се намира в края на изречението, другите му части сравнително свободно могат да се местят.

Любопитно е, че корейците имат разнообразие от езикови средства за изразяване на учтивост – глаголни окончания, учтиви глаголи, учтиви съществителни имена, някои форми за скромност.

Руският език – мит или реалност е трудността му

Казахме вече, че трудностите на един език зависи от степента на близост до родният ни. В този смисъл, за нас българите руският би трябвало да е сравнително лесен, защото:

  • азбуката ни е обща – кирилица. В руския й вариант обаче има няколко букви повече – Ё ё, Ы ы и Э э;
  • много от думите са общи или с общ корен. Това ги прави лесно разпознаваеми и поне отчасти, дори без предварителни знания по езика, можем да разберем смисъла на прости фрази;
  • популярността на езика в българия в различни исторически периоди. Това го прави познат за цели поколения българи, но също така означава, че между двата езика има множество взаимодействия и заемки на думи;
  • той почива на основата на старобългарския. Той, в руската си редакция, е бил официалният език на Московското княжество до края на 17 век. Тъкмо това прави руския един от най-близките до нашия език източнославянски езици. 

Въпреки тази близост обаче, когато започнете да изувате руски, със сигурност ще срещнете някои трудности, защото:

  • в руския има падежи. В българския те отдавна са изчезнали и функцията им е поета от предлозите;
  • наклоненията са с едно по-малко от българския – повелително, изявително и условно съществуват и в двата езика. Но в руския липсва преизказно, а функцията му се изпълнява от миналото време;
  • в руския има само три глаголни времена – сегашно, минало и бъдеще. 

Направихме горното сравнение на руския с български, защото както казахме, са най-близки. Но е видно, че дори като такива имат доста разлики и специфики. А си представете колко по-трудно ще е за европеец, който дори не е запознат с кирилицата. А ако вие искате да се възползвате от предимството си на европеец владеещ кирилица, не се бавете, а се запишете на курс по руски в Езикова школа “Омега”

И не забравяйте, че непреодолими трудности няма! Ако имате добра мотивация, упоритост и добър преподавател – всеки език в крайна сметка ще открие пред вас тайните си. 

© 2020 Всички права запазени | Езикова школа Омега

Изработено от Advento.bg