Кой е най-трудният език в света

nervous-stressed-female-student-feeling-headache-studying-cafe-min

Едва ли има еднозначен отговор на този въпрос. Трудността на един език преди всичко зависи от степента му на близост или отдалеченост от родния ни език. И тук не говорим само за близост на лексика и граматика, но и за способността на гласовия ни апарат да възпроизвежда лесно звуци и звукови комбинации. И разбира се, да не забравяме за способността на слуха ни, да различава тези звуци, защото в някой езици, разликата в произнасянето на два близки звука като В и Ф, например, променя значението на думата. 

Днес ще разгледаме няколко езика, които за средностатистическия европеец са познати, но екзотични или направо трудни. Няма да правим опит да ги класираме, защото както казахме, в голяма степен това е субективно. Например, ние като българи и европейци, лесно разбираме руски, но за германците или англичаните, той е напълно чужд.

Баски език – какво трябва да знаем

Това е езикът говорен от баските. Този народ днес обитава Пиренеите в централната част на северна Испания и съседния район на югозападна Франция. В географско отношение, хората, които го говорят живеят в Европа, но езикът им няма нищо общо със семейството на индоевропейските езици. Въпреки че е изцяло заобиколен от такива, учените го наричат “изолиран език”, защото не е свързан с нито един европейски език.
Има различни теории за произхода му, но и до днес няма единно мнение от къде произхожда. Някои учени го свързват с етруския
език, други с африканските езици или кавказките езици и др. Има някакви основания за връзка с иберийския език, но не е ясно дали сходствата се дължат на родство или само на съседство.
Ето и някой от граматичните особености на баския:

  • няма предлози;
  • като цяло липсват и представки, остатъци от които се забелязват в някои статични словосъчетания,но носителите на езика не ги осъзнават като такива;
  • словоредът е подлог-допълнение-сказуемо; 
  • почти всички глаголи се изразяват чрез перифраза (неизменяема част, която носи основното значение + спомагателен глагол).

Китайски, японски, тайландски и други азиатски езици

За европейците тези езици са много различни, а затова и трудни за научаване. Повечето азиатски езици се изписват по твърде различен начин. Китайският и японският например използват така наречените йероглифи. В китайския всеки символ представлява семема или морфема (смислена частица на езика), както и една сричка. Така че писменият език може да бъде определен като морфемо-сричково писмо.
Японската писменост се нарича kanji kana majiribun. Името й означава, че тя се състои от канджи (漢字 kanji, китайски йероглифи) и сричкови букви (仮名 kana). Интересно е, че точно както и при баския, структурата на изречението на японски е подлог–допълнение–сказуемо. Това правило се спазва доста стриктно, защото промяната на словореда всъщност променя значението на фразата. Друга особеност на езика е, че предлозите всъщност стоят след думата. Вероятно затова по-адекватно е да ги наричаме следлози. По отношение на предлозите китайският прилича на японския – те стоят отзад. За разлика от него обаче, при китайския словоредът е свободен, тоест може да следва правилото подлог-сказуемо-допълнение /както е в българския и в повечето европейски езици/ или частите на изречението да са подредени различно, без това да се отрази на смисъла.
Китайският е аналитичен език, тоест в него няма спрежение, наклонение и окончания. Една от особеностите на китайската граматика е наличието на една-единствена граматическа форма за всяка дума, поради което и пълната липса на глаголни времена, залог, членуване, род и число. Как ви се струва, дали е лесно да бъде научен?

Езика на Тайланд се нарича тайски. Той е съставен от 44 букви, които обаче са писмен знак за съгласни букви. Гласните пък се отбелязват чрез диакритики под, над или отстрани на буквата. Тайският език попада в графата на така наречените тонални езици. Затова освен диакритики за гласните звукове има и такива, отбелязващи тона на сричката. писмеността върви като на български от ляво на дясно, но няма интервал-разграничител между думите. Там където се появи интервал, всъщност означава край на изречението.
С няколко любопитни факта ще включим тук и корейският, който стана особено популярен в европа последните 10 години.
Той принадлежи към алтайските езици, сред които са и турски, монголски и японски. И в него има много заемки от китайски, а азбуката се нарича
Хунминджонгъм. Да, тук говорим тъкмо за азбука, а не за йероглифи. Тя се състои от 40 букви като с 21 се означават гласните, а с 19 съгласните звуци. Словоредът на корейския език е подлог-допълнение-сказуемо. Той обаче не е строго определен. Освен сказуемото, което се намира в края на изречението, другите му части сравнително свободно могат да се местят.

Любопитно е, че корейците имат разнообразие от езикови средства за изразяване на учтивост – глаголни окончания, учтиви глаголи, учтиви съществителни имена, някои форми за скромност.

Руският език – мит или реалност е трудността му

Казахме вече, че трудностите на един език зависи от степента на близост до родният ни. В този смисъл, за нас българите руският би трябвало да е сравнително лесен, защото:

  • азбуката ни е обща – кирилица. В руския й вариант обаче има няколко букви повече – Ё ё, Ы ы и Э э;
  • много от думите са общи или с общ корен. Това ги прави лесно разпознаваеми и поне отчасти, дори без предварителни знания по езика, можем да разберем смисъла на прости фрази;
  • популярността на езика в българия в различни исторически периоди. Това го прави познат за цели поколения българи, но също така означава, че между двата езика има множество взаимодействия и заемки на думи;
  • той почива на основата на старобългарския. Той, в руската си редакция, е бил официалният език на Московското княжество до края на 17 век. Тъкмо това прави руския един от най-близките до нашия език източнославянски езици. 

Въпреки тази близост обаче, когато започнете да изувате руски, със сигурност ще срещнете някои трудности, защото:

  • в руския има падежи. В българския те отдавна са изчезнали и функцията им е поета от предлозите;
  • наклоненията са с едно по-малко от българския – повелително, изявително и условно съществуват и в двата езика. Но в руския липсва преизказно, а функцията му се изпълнява от миналото време;
  • в руския има само три глаголни времена – сегашно, минало и бъдеще. 

Направихме горното сравнение на руския с български, защото както казахме, са най-близки. Но е видно, че дори като такива имат доста разлики и специфики. А си представете колко по-трудно ще е за европеец, който дори не е запознат с кирилицата. А ако вие искате да се възползвате от предимството си на европеец владеещ кирилица, не се бавете, а се запишете на курс по руски в Езикова школа “Омега”

И не забравяйте, че непреодолими трудности няма! Ако имате добра мотивация, упоритост и добър преподавател – всеки език в крайна сметка ще открие пред вас тайните си. 

© 2020 Всички права запазени | Езикова школа Омега

Изработено от Advento.bg