Историята на езиците отразява историята на народите, които ги говорят. Те се променят и развиват спрямо условията, в които живеят техните носители. Смесването на хората, разбира се води и до смесване на езиците, обмяна на думи и граматични структури. И тъкмо тези промени са доказателство, че един език е жив. Какъв е пътят на българския и кои езици днес са му най-близки, ще се опитаме да разкажем накратко в следващите редове.
Славянски езици
Според съвременните класификации на езиците, славянските езици са част от голямото индоевропейско езиково семейство. Българският е славянски и принадлежи на раздела на южнославянските езици. той от своя страна се дели на две групи – Източна и Западна.
Кратка история на славянските езици
Невъзможно ще бъде да влизаме в подробности за всеки от разделите на славянските езици. Ще погледнем по-отблизо двете групи при южнославянските езици, в които се намират тези, които са най-близо да българския език днес.
-
- Западна група
В нея влизат Словенски, Сърбохърватски, Сръбски, Черногорски, Хърватски, Босненски език. - Източна група
В нея попадат старобългарския, съвременния български, македонският и банатския български език.
- Западна група
Старобългарският е отмрял език и негов най-пряк наследник е съвременният български. Ето последните реформи оформили облика на езика, който познаваме днес:
– В периода след Освобождението претърпява няколко правописни реформи – Следосвобожденски правопис, Дриновски правопис, Омарчевски правопис и правописна реформа на БЗНС;
– Последната реформа е така наречената Отечественофронтовска правописна реформа след 9 септември 1944 г.
Независимо от споровете в последните години, македонският е признат за официален език. Но също така е факт, че до 1945 година съвсем официално той е бил диалект на българския. Това може да се приеме и като пряко и то сравнително съвременно доказателство за това, как езиците отразяват историята на своите народи. И въпреки времето, през което българи и македонци считат себе си за два отделни, а не за един народ, все още представителите на двете нации нямат особени затруднения да разбират езиците си.
Банатският български език използва писменост формирана на основата на хърватската редакция на латиницата. Кодифициран през 1866 г. от Винганското учителско дружество и съхранява много старинни форми на езика, говорен в България.
Въпреки близостта на двата езика, чисто исторически ние вече не познаваме банатския. Затова нека илюстрираме това с един малък пример:
“Idin denj dáskalćata ij pukázala na dicáta idno svetiče sas idna familija.”
“Един ден учителката показала на децата една снимка на едно семейство.”
Руски език
Той също е част от семейството на славянските езици но попада в източнославянската група. Отделяме му специално място, защото близостта и приликите между български и руски са очевидни, не по-малко от близостта на нашия език до южнославянските.
Може би най-любопитната подробност около връзките между двата езика е фактът, че до края на 17 век старобългарският е официален език в Московското княжество, което е практически основоположникът на днешна Русия. Там той функционира в неговата руска редакция, но това не променя факта, че старобългарският има по-силно влияние върху руския, отколкото върху останалите източнославянски езици.
Богатството на българския език
Ето това наистина е тема, която е невъзможно да бъде изчерпана, особено в рамките на подобна статия. Езиковедите могат да навлязат в подробности от необятното поле на българските граматика, морфология и синтаксис. лингвистите да приведат примери за богатството и изобилието на българския език, за неговия колорит придобит от смесването на домашни и заети думи в дългата му история.
Ако пък погледнем от по-забавен ъгъл, уникалността му може да бъде събрана само в един пример: Думата “такова”, която има невероятното способност да замества всяка част на речта.
И всичко казано ще бъде вярно и със сигурност не изчерпателно. Затова ви предлагаме един цитат от видния български литературовед проф. Александър Балабанов, който може да послужи за чудесно обобщение на темата:
“Познавам някой и друг език на тоя свят. Превеждал съм Омира, Шекспира, Хайне, Платона, Гьоте, пределикатния Софокъл, страшния Есхил. И никога не ми са липсвали български слова и форми, за да предам точно това, което чувствувах в оригинала, в самия основен гръцки текст. И както пиша в предговорите си например към невъзможния Аристофан. Ако някъде е лош преводът им, то не е за това, защото българският език не стига или е груб и слаб, а защото аз, преводачът, съм слаб.”
Наистина ли българският език е труден за научаване
Отговорът на този въпрос зависи от редица фактори. Вероятно представителите на народ чийто език също е славянски, ще научат български доста лесно. Ако обаче сте французин, германец или китаец, например, ще ви е доста трудно. Освен различни граматика и лексика, всеки език има свои специфични звуци и звукови комбинации. това е част от основната трудност, когато учите език от далечно езиково семейство. Отнема време и се изискват усилия, за да доловите и разберете правилно тези звуци и да приучите говорния си апарат да ги произвежда.
Ако искате да научите повече кои са нещата, които затрудняват чужденците искащи да научат български може да видите тук: https://omegals.bg/kak-zvuchi-bulgarskiqt-ezik-na-chuzdencite/
Но както не веднъж сме казвали – няма невъзможни неща. Важна е мотивацията и правилните стъпки, които ще предприемете, ако искате да научите български. Един от най-добрите начини е като се запишете на курс в Езикова школа “Омега”.
